Младият доктор Дмитрий Йонович (Йонич) пристига в провинциално градче на благородна мисия: да лекува селяни безплатно. Единственото му забавление са посещенията вечер у семейство Туркини.

Широкият Троянски проход захваща и криволичи между зелена габърова гора, която облича цялата планина тъдява. Тия гъстаци стават по-високи и по-буйни, колкото се отива нагоре, и заграждат като две стени пътя в многобройните му зигзаги. Из вътрешността на гората се разнасяха весели рулади от песните на славеи. Дръгливите загорски коне бавно, но бодро пристъпваха по каменливия и мъчен път, насеян с трапища, изрити от пороите. Те пърхаха от удоволствие, като поемаха с широките си ноздри прохладния и роден тям планински въздух. Заедно с възвишаването и панорамата на долината се разширяваше, гледката ставаше по-обаятелна. Аз се прехласвах и не можех да се наситя и нарадвам на тия живописни и райски хубави ландшафти между Стара планина и Богдан. За да ми не бърка нищо на съзерцанието аз отпуснах поводника на коня и се оставих на инстинкта му.

Омбрелата му не допущала да види в лицето този пътник, та това и не го интересувало. Когато се пресрещнали с пътника и Грозев си отминувал спокойно, зачул, че пътникът с омбрелата го извикал:

Четете, коментирайте и споделете Вашите еротични преживявания напълно безплатно!

Още от Книги ??????? ?? ???? "Митко и омагьосаната пещера" - дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета

    За контакти

Важно е човек да вярва в мечтите си въпреки трудния живот, който живее. Те са тези, които носят надеждата за по-добър свят.

Започнах да целувам и тях, а тя не се дърпа изобщо, само си вкара ръката в гащите ми. В този момент, реших да продължа цирка, казвайки:

Вместо грамада злато баща ми с ужас видя, че изтърсих пред него куп ръкописи с раздирателни поеми и оди!…

Този разговор между двамата заптии се отнасяше за Василя Левски, когото търсеха да уловят.

Авторът добронамерено и хумористично ни открива, че те не са безгрешни и също се борят с изкушенията.

— Не са чисти хора… аз като че ги познавам — допълни той тайнствено.

Аз посегнах да почерпя по с едно вино симпатичните земляци на Данте и Петрарка.

Дружината, доста безпокойна от замайването ми, ме възчакваше на една полянка горе. Аз бях доста сърдит, но не им загатнах нищо за странното си приключение.